Свободата

Свободата не е ли полетът на душата?

Не е ли тя най-лекото, най-приятното усещане, най-неповторимото, най-истинското изживяване?

Свободата е нещо за което сме се борили и отстоявали от векове. И все се намира някой, който да ти я отнеме, да те ограничи, да те направи роб на своето мислене.
Отнемайки ни обаче свободата не ни ли отнема и отговорността?

Звучи, като парадокс, но ние самите бягаме от отговорност или я поверяваме на някой, но в същия момент искаме да сме свободни. Свободата означава да поемем отговорност.

Как изпитваме свободата?
Нима не се проявява вдишвайки дълбоко въздух сред природата, нима тя не е в нас, нима тя не е част от необятната вселена?
Може ли да ни се отнеме свободата?
Какво представлява точно този процес?
И не сме ли ние тези, които я даваме и то доброволно?
Не се ли отказваме сами?
Не е ли свободата състояние на духа?
Не е ли тя в нашата усмивка, в нашата мечта, в нашата надежда, в даряването на Любов, в правенето на добро, когато приемаме околния свят такъв, какъвто е ?
Не е ли изкривена представата за свобода в нашия забързан ритъм на живот?

Ако не притежаваш определени материални неща, които „олицетворяват„ социалното ти положение значи, че не си свободен. С грижите за семейството и децата и осигуряването на необходимите средства за сносен „физически„ живот не ни остава време за нас самите.
Това ли бленуваме?
Това ли е свободата?
Не я ли бъркаме със свободното време, което все така липсва?

Свободата е полетът на душата.
Свободата е нещо, което ни прави различни. Нещо, което ни кара да творим, мечтаем и искаме.

Чрез свободата изразяваме себе си!
Чрез свободата скачаме на въже!
Чрез свободата  караме колело!
Чрез свободата се наслаждаваме на слънцето!
Чрез свободата обичаме и даваме Любов!
Чрез свободата създаваме приятелства!
Чрез свободата сме това, което сме - истински!
Чрез свободата се смекчава сърцето ни!
Чрез свободата летим!
Обичам свободата! Обичайте я и вие!